Толкова са нежни...ефирни...един полъх - и листенцата им ще се посипят...Нещо от кристала на вазата, от неговата крехкост и меланхоличност откривам и в маковете...може би.Тъжно! Откъснати, цветята сякаш са вече без душа - някак изцъклени и студени - дори червените не носят посланието на цвета си :)))
Обожавам сутрин рано през юни да вървя през поле от разцъфнали макове! Чудесна картина! Поздравления за това, което правиш, Iliada! Не разбирам много от това, което коментирам:))))), но твоята картина ми въздейства много силно! Поздрави и усмивки!

Тук за щастие може да коментира всеки и коментара му дори и на неспециалист да показва ,че картината е успяла да го докосне или да му въздейства,а това е и най-хубавото в случая.
Не разполагах с една от новите ми картини с които исках да привествам от този блог настъпващото след минути буквално астрономическо лято,но и тази ще свърши работа,макар ,че на мнозина е вече позната.Маковете са една вечна тема,която преоткривам отново и отново с различните похвати на рисуване-просто се уча и забавлявам!
Макар и на не специалист -коментара е чудесен за което много благодаря!
Имам вина ,че не успявам да отговоря на прекрасните коментари оставени от други блогъри в предишни постинги ,тъй като не винаги разполагам с достатъчно време ,но днес е малко по- различно и времето ми е достатъчно-нали очаквам лятото!:)))
Благодаря ,че спря и коментира! Весело лято!:)

Прекрасна картина!
Хубав ден ти желая.

Ако и фонът беше розов, щях най-нагло да я сваля, и да я сложа на десктопа...

Нека е много ,много щастлив!

А признатия грях си е половин грях ,както гласи максимата,а сега слагай розовите очила и посрещай лятото:))